Димитър Манолов е роден на 23 август 1958 г. в София Магистър

Димитър Манолов е роден на 23 август 1958 година в София
Магистър инженер по строителство на здания и уреди
Член на КТ “Подкрепа ” от ноември 1989 година
Вицепрезидент на “Подкрепа ” до 2015 година
Президент на синдиката от 2015 година след отдръпването на създателя на “Подкрепа ” Константин Тренчев
Председател на Надзорния съвет на Националния застрахователен институт
Димитър Манолов даде изявление за 24chasa.bg.

Г-н Манолов, преди дни ви избраха за ръководител на Надзорния съвет на Националния застрахователен институт (НОИ). И през тази година има огромен недостиг в института – какво да се направи, с цел да се спре тази наклонност?
Дефицитът не може да бъде понижен, не може да изчезне, тъй като би трябвало да се усилят приходите, а против това има тежка опозиция.
Ако няма оптимален застрахователен приход, дефицитът сигурно ще е по-малък. Другият миг е да се понижат разноските, което няма по какъв начин да стане, тъй като би трябвало или да се понижат пенсиите, или да се понижи броят на тези, които ги получават. Нито едно от тези две решения не е от най-хуманните, тъй че дефицитът ще съществува, тъй като има опозиция против това да бъдат увеличени приходите.
Повече от три години разнообразни работни групи подготвяха законопроекта за регламентиране на етапа на погашение на пенсии от втория дирек. Те обаче влязоха в Народното събрание едвам при започване на януари. Комисията за финансов контрол пък още веднъж извади свои оферти за промени. Защо се получи този разнобой сред институциите?
Много повече от 3 години се приготвят тези текстове. Още Йордан Христосков бе длъжностен министър в държавното управление на Марин Райков през 2014 година Слушах дебатите в Народното събрание на първо четене – то там няма доста хора, които да схващат от тази работа. Човекът, който най-вече схваща, е доктор Хасан Адемов. В изявлението си сподели цялата истина – нежен баланс сред пенсионноосигурителните сдружения и обезпечените лица. Аз съм единственият човек, който 20 години подлага на критика тази система, и чак в този момент се видя, че множеството от нещата, които съм приказвал, са правилни.
Трябва да отбележим напъните, които стартира да прави някогашният министър на финансите Владислав Горанов през 2015 година, само че, за жалост, не беше задоволително подсилен политически. Част от предложенията в този момент на КФН влизаха и в концепциите на Горанов.

Предложенията на КФН обаче са 34 страници и съвсем трансформират философията на този законопроект. Щом самият регулатор има толкоз забележки, няма ли заплаха да се ощетят хората за сметка на частните пенсионни фондове?
Не, не мисля, че за това става дума. Но ще попитам: Къде беше Комисията за финансов контрол 20 години, че не накара частните пенсионни фондове да създадат и да отделят тези запаси, които щяха да им оказват помощ при изплащането на пожизнените пенсии и ред други неща? Не разбирам тази политика на опълчване сред институциите.
След като аз съм се докарал до такава степен след 20 година тежки рецензии в този момент да споделям: Вземете направете каквито и да е промени, тъй като по-страшното ще бъде, в случай че тази система изобщо не тръгне. А има сериозна опция тя да не тръгне или да се срути с гръм и тропот, обаче от това, че ще пострадат някакви корпоративни ползи, няма да ме стопли… Но доста тежко ще пострадат обезпечените лица и това е най-важното.

От септември би трябвало да стартира изплащането на пенсиите за 17 хиляди дами. Има ли опасности за тях в текстовете в Кодекса за обществено обезпечаване?
Не, няма заплаха. Тези промени, които в този момент се вършат, ще дадат опция по някакъв порядъчен метод системата да тръгне. Направени са поредност от политически и стопански взаимни отстъпки в интерес на частните пенсионни фондове – няма за какво да го крием – само че пък обезпечените ще завоюват, несъмнено, за сметка на всички нас, както по традиция се случва.

Бонусът от 50 лева за пенсионерите остава до края на март, следват 120 лева за храна през април на част от бедните пенсионери, само че през май те няма ли да се почувстват ощетени?
Това, което ме питате, го говорех при въвеждането на тази мярка. Още на втория месец индивидът, който ги е получавал, е привикнал с тях и ги приема като непрекъснат приход. Как ще се излиза от тази обстановка, ми е мъчно да кажа. Има един метод, само че той не е по никакъв начин на ниска цена – тези доплащания да се включат в главния размер на пенсиите и оттова нататък всички пенсии да бъдат преизчислени. Тук влизаме обаче в доста комплицирана територия.

В година на избори би трябвало ли партиите наложително да сложат в стратегиите си ясни промени, които да създадат пенсиите в България по-справедливи?
Пенсионните модели не са толкоз доста – те са два-три и този, който има в България и всъщност в целия Европейски съюз, е прието най-хубавият.
Имаме обаче извънредно тежък проблем, за който никой не приказва. Това е високото равнище, което положихме при условието на застрахователен стаж за пенсиониране – тези 40 години.
Сега ще стартира да се появява в Национален осигурителен институт поколението, което през 90-те години правеше взаимни отстъпки с обезпечаването си. То няма да може да стигне до тези 40 години, а част от него към този момент навлиза в интервала на своето пенсиониране. Нямам никаква концепция по какъв начин ще се излиза от тази обстановка. Правил съм оферти по тази тематика, на някои те им се костват екзотични. Например това потомство е стъпало по училищен и студентски бригади, които бяха платени, и са плащали налог към ДОО. На всички тях може служебно да им се зачете този интервал – 6-7 месеца застрахователен стаж.
Имаме и чудноват абсурд за военната работа, която се признава на мъжете, само че в трета категория труд. В същото време на военните е първа категория труд, от кое място накъде, в казармите да не са били в някакви по-леки условия, в сравнение с старшините и офицерите. Спокойно може и казармата да се приравни на първа категория труд. Това са неща, които се натрупат и биха помогнали на значително хора.

Успяха ли ограниченията на държавното управление да доближат до елементарния човек?
Този диалог е като този за чашата – дали е полупълна, а не полупразна. Разбира се, че ограниченията можеха да са по-добри. От друга страна, би трябвало да се гледат и опциите. Би било хубаво всяка година да има избори.

Избори на 4 април добър вид ли е? Как ви се костват предложенията на президента за гласоподаване по пощата и видеонаблюдение на вота?
Тази тематика не ме занимава, тъй като аз съм на този терен от 30 години, пред очите ми са минали 16 или 17 държавни управления и съм се нагледал на какво ли не. Нямам упования след изборите нещата да се трансформират трагично, изключително в позитивна тенденция. Очаквам ги със свито сърце, тъй като може да стане и по-лошо. Ние в България имаме тази странна и феноменална настройка да си мислим, че когато нещо е неприятно, това, което ще го смени, безусловно е положително, и постоянно получаваме по-лошо. Умерен песимист съм в упованията си.

Европейският парламент желае “правото на изключване от работа ” да бъде регламентирано като общо законно право. Така отвън работното си време хората да не дават отговор на служебни известия. Необходими ли са нови промени при хоум офиса?
Никак няма да е неприятно, в случай че Европейският съюз сътвори едни универсални правила.
Коронавирусът унищожи правилата, върху които съществува Европейски Съюз – на взаимност, на свободно придвижване на хора, свободно придвижване на артикули, услуги. И въвеждането на универсални правила би било от изгода.

Коронакризата сподели, че е нужно електронно държавно управление. Видя се, че доста от услугите могат да се вършат отдалечено, освен това за малко време. Не би трябвало ли в този момент още по-бързо да се ускори този дълго отлаган развой?
За първи път за електронно държавно управление заприказва Марио Тагарински, когато бе министър на държавната администрация в държавното управление на Иван Костов. Какво още да приказваме?! Това е малко като очакване на Годо, всички приказват за него, само че никой не го е виждал и го чакат. Хубавото е, че около тази коронакриза някои неща в действителност започнаха да се случват електронно, само че не в мащабите, които желаеме.

През годините обаче бяха отделени милиарди за електронно държавно управление, а то е към момента имагинерно…
Мисля, че уцелихте в десетката и това изяснява за какво тази работа не се е случила от времето на Марио Тагарински.

Национална агенция за приходите регистрира по-висока събираемост на приходите. Дисциплинира ли коронакризата българина?
НАП регистрира по-висока събираемост по една-единствена причина, че някои браншове няма по какъв начин да го лъжат, тъй като те не действат. Въпросът е какво би трябвало да се случи, когато си тръгне вирусът, с цел да стане тази събираемост още по-висока?

Какво би трябвало да се направи?
В тази работа се желае надзор, а не промяна. Това е най-големият ни проблем, тъй като
имаме чудесни закони, само че нямаме едно нещо, което да подсигурява върховенството на закона – да се знае, че наказването е неизбежно.

Докато в Европа се приказва за понижаване на работния ден и въвеждане на четиричасова работна седмица, в края на предходната година приехме текстове за 300 часа ексклузивен труд и промени в сумираното пресмятане на работното време.
Тепърва започваме да вършим подзаконовите нормативни актове за сумираното пресмятане на работното време. Те ще ги вършат, а ние ще ги подлагаме на критика, само че ще участваме в процеса на писането.
Искрено се надявам в границите на този развой да успеем да пооправим нещичко, а на наша страна е и европейското законодателство. Извънредният труд е също забавна тематика, само че остава един инструмент за надзор – отрасловото и браншовото групово трудово договаряне, където тези параметри ще би трябвало да бъдат уговорени, само че това е прекомерно огромна материя и нека създадем по-малко неточности в нея.